Накарахте ме да се замисля. Защото е най-трудно да познаваш себе си (не съм го казала аз, но знам, че е вярно). По-лесно ми е да казвам какво не съм, но не е добре да използвам негативни частици. Макар че, в края на краищата, резултата може да е и по-положителен. Иска ми се обаче да съм откровена, което пък може да не е добре за здравето ми.
Напоследък, признавам, имам проблеми с комуникацията. Чувствам се неразбрана и си давам сметка, че много неща и аз не разбирам. Сигурно затова обичам самотните занимания, а рисуването определено е самотно занимание. Мислите ми текат в каквато посока си искат и никой не се сърди. Знам, че нереалното може да вземе връх, че грешните ми представи за света могат да изкривят видяното и чутото, знам че усещането ми за нещата е субективно, знам, че хората са различни…
Но когато различните хора намират различната красота в картините ми, е щастие и радост за мен, и нова надежда.
Очаквате да говоря за картините си?
Опитвам се да нарисувам всичко, което ми харесва. Понякога успявам донякъде, иска ми се още да мога и да го правя по-добре, и да стана добър художник. Дано времето ми стигне да се науча. Не се сравнявам с никого, нямам дефиниран стил, обичам всички цветове, но предпочитам ярките.
Искам повече време да рисувам и повече, и по-хубави картини да се раждат.
Повече радост и повече човещина да дарявам! Това мечтая да е моята мисия!
Дано, дано, дано!
