Нечии и мои мисли

Вали ли от „облаците, втъкнати под клепачите”, значи, че душата ми плаче.

–––––––––––––––––––––––––––––-

Да не се предаваме, е посланието на последния мохикан.

–––––––––––––––––––––––––––––-

Колко истини са доказани с отрицание и с желание да бъдат отхвърлени,

и колко с намерение да бъдат намерени?

Какви са плодовете на тревогите – безсъние, съмнение, душевни облаци.

–––––––––––––––––––––––––––––-

Европейски флотилии, кръстоносни походи, защита на светите земи,

а днес всичко се движи наопаки след арабските пролети:

бежанци от Близкия изток пристигат кой както може,

да се спасяват от своите страшни войни,

да претендират за хляба и работата ни,

да променят всичко, което обичаме и ценим.

Всичко се връща, кръговрат яростен с дъх на дим.

Въпроси и отговори   

Защо вие „поети” се величаете, като не можете две рими накуп да изтраете?

Защо вашата вяра е по-вярна от моята?

Забързаните ви стихове отразяват ли вярно посоката?

Преднамерено веселите ви погледи и наужким усмихнатите ви ликове

не успяват да скрият тревогата, че и вие не знаете как да откриете истината.

Погледнете веднъж и назад, макар времето да е пред вас.

И не се задоволявайте само с отричане.

Имало е неща, които ви предстоят,

Едно лично обричане на една лична истина,

която никога не е единствената.